page contents Книжен ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 17 април - 23 април

23.4.24


1
. Сюзън Елия Макнийл. Секретарката на Чърчил. Кръг


2Едуард Ръдърфърд. Ню Йорк, Т.2, Еднорог
 
3. Дженевийв Уилър. Аделейд. Хермес
 
4Марин Бодаков. Галерията на сърцето. Издателство за поезия ДА/Точица

5Джон Дохърти, Томас Дохърти. Празнината с форма на зайче. Фют

Продължава...

Кой, по дяволите, е Фитцек?

21.4.24



Най-продаваният немски автор на психотрилъри Себастиан Фитцек идва отново с „Терапията“ 

Кой, по дяволите, е Фитцек? „Амазон“ първи задават въпроса, който минава през главите на доста хора след излизането на дебютния роман на немския писател през 2006 г. „Терапията“ бързо си проправя път до първото място в класацията на „Амазон“ и присъства в престижния списък с бестселъри на „Шпигел“ в продължение на 25 седмици. 

Читателите веднага се влюбват в неповторимия стил на Фитцек, в безспорния му талант да превръща историите си във влакче на психологическия ужас, на което обожаваш да се качваш, макар краката ти се разтреперват. 

Всъщност Себастиан Фитцек изобщо не мечтае да стане писател. Мечтае да стане шахматист, музикант (все още отдадено свири на барабани), но не и писател. Завършва право, започва работа в една от най-големите немски радиостанции и пише за удоволствие. Докато не написва „Терапията“. Трябват му години, за да намери агент, после и издател. Но след излизането на дебютния му роман, писателската му кариера светкавично се изстрелва към успеха, превръщайки го в един от най-четените, попурярни, обичани немски съвременни автори.

Накратко, „Терапията“ (Бениториал, превод Ваня Пенева) разказва историята на доктор Виктор Ларенц - един от най-прочутите психиатри в Берлин, чийто живот тотално се преобръща, когато дъщеря му Джози изчезва от кабинета на доктора си.

Само че, макар и побрана в по-малко от 300 страници, тази история не е кратка. Преди да изчезне, Джози се разболява от мистериозна болест, която не просто няма лек, но няма и диагноза. Няколко години след изчезването на дъщеря си Виктор решава да потърси уединение и душевен мир в семейната ваканционна къща на остров Паркум. Там пък на сюжетната сцена изгрява и образът на Анна Шпигел – писателка, засегната от рядка форма на шизофрения, която може би, само може би, знае какво се е случило с Джози. И така, в един танц на ръба на разума и логиката, Анна и Виктор стъпка по стъпка стигат до така търсените отговори. Но на каква цена? Това може да се разберем единствено на остров Паркум, където се случват все по-странни и, да, зловещи неща.

В едно от интервютата си Фитцек се обръща към публиката си: „Е, няма кой знае какво повече да кажа. Освен: Благодаря ви, че ми позволявате да ви прехвърля кошмарите си. Така нощем спя много по-добре. На това му казвам честно поделяне на работата…“ Това, което не споменава, е, че читателите му всъщност са пристрастени към историите, родени от кошмарите му, страшни по един съвсем истински и реалистичен начин. Затова и не е изненада, че от книгите му в световен план – повече от 36 дъжрави – са продадени над 15 милиона екземпляра и още милион в аудиовариант, както и че стрийминг гиганта Amazon Prime Video създаде сериал по „Терапията“, който вече може да бъде гледан онлайн. 

Следващата негова книга, която ще излезе на български език, е Das Paket („Пакетът“) и се очаква на книжния пазар до края на годината.

 

Продължава...

Откъс: „Плодовете зреят нощем“ от Неда Антонова

 „Плодовете зреят нощем“ е вдъхновен разказ за една необичайна любов, от която се раждат деца и митове. Но тази книга не може да бъде наречена просто любовен роман

Само Бог и Човекът могат да създават хора, които преди тях не са съществували. И пак само Бог и Човекът могат да отнемат живота на човешки същества, преди още да сме дочули техния приветствен възглас, който ние грешно възприемаме като първороден плач.
И как науката чрез метода „инвитро“ даде на човека онова, от което природата го е лишила – радостта на родителството...
Тази книга е роман за благословените плодове на нашия дух, които зреят нощем в очаквания и надежди, но и за онези – тръпчивите – съзряващи в самота, страдание и непостижима любов. Те всички са плодове на душите ни и те правят тайната биография на всеки от нас.
 
Неда Антонова е авторка на повече от двайсет романа, по-голямата част сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях са трилогията „Възкресените“, „Елегия“, „Царица Елеонора Българска“, „Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица“, а също „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“, „Баладата. Любовта на Ботев и Венета“ и „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“. На особен читателски интерес се радва луксозното издание на есеистичната й книга „Пепел от мислеща тръстика“. Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда „Златен меч“. Живее и работи в Търговище. Следва откъс.

На моята сватба присъства само една жена – булката.
А самият сватбен ден – 18 ноември – се оказа пълен с предсказания, но аз – щастливо объркана, не ги забелязвах, докато не започнаха да се сбъдват.
Беше делник в средата на седмицата – навън се стелеше и ръмеше мъгла, та булчинската ми премяна се състоеше от дънки, размъкнат от пране бежов пуловер и кожено яке втора употреба, купено миналата пролет. Помня, че когато се въртях пред огледалото в пробната на магазин „Втори шанс“, продавачката – усмихната пълничка жена – възкликна:
– Лелеее, как ти отива!... Цветът му е като косата ти – също лисича опашка. Пък и очите ти... блещукат като конячета в кристални чашки – и те подхождат на якето... 
А в деня, избран от съдбата да ми бъде сватбен – аз, без да подозирам какво ме очаква, рано сутринта почти тичешком поех към офиса на отдел „Счетоводство“ при търговската фирма „Детски свят“ и пристигнах там малко след седем. Винаги идвах първа. В продълговатото, зле осветено и запълнено с бюра и няколко етажерки помещение винаги биваше топло, аз се облягах на радиатора и оставах така, докато цялото ми вцепенено от нощното мръзнене тяло се размекне и придобие естествените си извивки.

Продължава...

В мрежата на „Паяка“

 Ларш Кеплер с нов смразяващ трилър и злодей, по-брутален от всякога

Световноизвестната поредица за инспектор Юна Лина на писателския тандем Ларш Кеплер продължава със своя девети роман. „Паяка“, публикувана от „Ентусиаст“, е най-продаваната художествена книга в Швеция за 2022 г., като до момента е издадена в над 25 държави. Сюжетът предлага на читателите много екшън, динамика и насилие, а британският вестник „The Mail on Sunday“ определя историята като „влакче на ужасите, изпълнено с поразителни обрати“.

Съпрузите Александър и Александра Андорил с псевдонима Ларш Кеплер придобиват международна слава със своята несравнима способност да описват истински страховитите неща в живота. След дебютния им роман „Хипнотизаторът“ скандинавското семейство надгражда успеха си с всяка следваща книга, като не разочарова своите почитатели и този път.

В „Паяка“ действието се развива с главоломна скорост. Юна Лина и Сага Бауер се впускат в ожесточена гонка с безмилостен убиец, но времето, с което разполагат, не е на тяхна страна. Разследването се превръща в зловещ пъзел, който изглежда все по-неразрешим.

Преди три години Сага Бауер получава заплашителна пощенска картичка. Някой притежава пистолет с девет бели патрона, а последният от тях е предназначен за криминален инспектор Юна Лина. Времето обаче минава и заканата избледнява. Досега.

Един човек намира чувал с разлагащо се тяло, висящ от едно дърво. На местопрестъплението е открита млечнобяла гилза. Когато броят на жертвите започва да расте, полицията осъзнава, че кръвожадният престъпник им изпраща загадки, които им дават шанс да предотвратят убийствата. Но някак те никога не стигат навреме. Щом успеят да се приближат, случаят се заплита все повече и повече. Някой плете дяволски сложна мрежа, която впримчва Юна Лина в капан, от който може и да не съумее да избяга.

„Всяко убийство в „Паяка“ придава необичайна тежест в живота на Юна Лина и колегите му, които са все по-разстроени от неуспеха си да спрат зверствата“, коментират от „Publishers Weekly“. „Кеплер владее изкуството да създава нетърпимо напрежение.“

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 10 април - 16 април

16.4.24

1
. Карин Смирноф. Милениум. Крясъкът на орела. Колибри

2. Сорая Лейн. Италианската балерина. Хермес
 
3. Михаил Вешим. Стари хипари и нови разкази. Сиела
 
4. Бертранд Ръсел. Влиянието на науката върху обществото. Изток-Запад

5. Джони Маркс. Шаро Холмс и приключението с таблицата за умножение. Софтпрес

Продължава...

„Неразделните“ - ключът към творчеството на Симон дьо Бовоар

 

 За първи път на български език излиза автобиографичният роман „Неразделните“ от Симон дьо Бовоар. В известен смисъл тази творба е ключ към цялостното творчество на  голямата френска писателка. И никак не е чудно, че с публикуването си през 2020 г. веднага се превръща в световно литературно събитие.

„Неразделните“ (Колибри, превод Красимир Петров) чака своята среща с читателя близо седемдесет години и вижда бял свят благодарение на приемната дъщеря на писателката - Силви Льо Бон дьо Бовоар. Авторката го смята за прекалено личен, за да бъде публикуван приживе. Това е романизираната история на пламенното приятелство между Силви (Симон) и Андре (Заза) и на борбата им за правото на избор в живота и любовта в задушаващата атмосфера на общество, закостеняло в отживели времето си правила и условности. Това е борба срещу консервативните социални ценности, борба за равенство между половете и срещу вкореняваните от детството сексистки предразсъдъци.
Симон дьо Бовоар (1908-1986) е авторка на осем романа и сборници с разкази, както и на седем философски и политически есета. Пет от романите ѝ са издадени от ИК „Колибри“, сред които неоспоримият ѝ шедьовър „Мандарините”, получил награда „Гонкур” за 1954 г., както и капиталният ѝ философски труд „Вторият пол“, поставил основите на европейския феминизъм. Бовоар завършва философия в Сорбоната заедно с Жан-Пол Сартр, с когото впоследствие заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа романтична връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично завършила със смъртта на Елизабет, поразена от вирусен енцефалит. Тази своя връзка Симон дьо Бовоар описва именно в краткия си автобиографичен роман „Неразделните“. Следва откъс.

На девет години бях много послушно момиченце; невинаги съм била такава; през ранното ми детство тиранията на възрастните ме докарваше до яростно изстъпление и затова една от моите лели заяви съвсем сериозно: „В Силви се е вселил дяволът“. Войната и религията успяха да ме вкарат в правия път. Аз незабавно се проявих като образцова патриотка и стъпках целулоидната кукла бебе „made in Germany“, която бездруго не харесвах. Обясниха ми, че от доброто ми поведение и от благочестието ми зависи дали Бог ще спаси Франция, така че нямаше къде да се дяна.

Продължава...

Откъс: Татяна дьо Роне и една звезда в „Апартамент 614“

Роман за сблъсъка между два свята и интимен портрет на най-голямата звезда, видяна през очите на една обикновена жена 
 
1960 г. Рино, Невада. Полин трябва да почисти апартамент 614 в легендарния хотел „Мейпс“. Макар да са ѝ казали, че в момента там няма никой, тя заварва вътре замаяна и сънена жена, без да предполага, че това е Мерилин Монро. Защото бледата и уморена госпожа Милър съвсем не прилича на бляскавата блондинка от филмите и списанията. През следващите месеци Полин става свидетел на един от най-трудните моменти в живота на актрисата – снимките на последния ѝ филм в пустинята Невада са изтощителни, а бракът ѝ с драматурга Артър Милър се разпада - в „Апартамент 614“ (Обсидиан, превод Надя Баева).
 
Татяна дьо Роне е писателка с френско-британско-руски произход. Родена е в предградията на Париж и пише романите си на френски или английски език. Най-прочутият ѝ роман „Ключът на Сара“ е първият, който пише на английски. Издаден е в 44 страни с общ тираж над 11 милиона екземпляра. Макар и написан на английски, той се появява първо във Франция със заглавието „Тя се казваше Сара“. Филмът по него излиза на екран през пролетта на 2010 г. и е с участието на Кристин Скот Томас. Татяна дьо Роне живее в Париж със своя съпруг и двете им деца.. Следва откъс.

– О, Париж... Париж! – прошепна отново госпожа Милър и притвори мечтателно очи. – А знаеш ли френски?
– Да, разбира се – отвърна Полин. – Това е майчиният ми език.
– Но когато говориш на английски, нямаш акцент – възхити се госпожа Милър.
Полин обясни, че е дошла в Рино на седем години, когато майка ѝ, вдовица от Париж, се е омъжила за американски войник от Невада. Госпожа Милър се поинтересува връщала ли се е някога в Париж. Да, през 1955 г., когато починала баба ѝ. Тогава вече пътувала със самолет до родината си.
– Никога не съм била в Париж – сподели госпожа Милър. – Мечтая си да отида там.
– Сигурна съм, че ще отидете, госпожо Милър – каза Полин и прибра лопатата за смет.
Вече бе време да си тръгва от апартамент 614, да върне количката на мястото ѝ и да се яви на партерния етаж. Госпожа Милър я последва до външната врата със замислено изражение, като гризеше кожичките на ноктите си.
– Дали не би могла... да ми помогнеш? – попита тя.
– Само кажете с какво мога да съм ви полезна.
– Искам да напиша писмо. На френски.
– Разбира се.
В погледа на госпожа Милър, отправен към нея, се долавяше нещо дяволито. Полин внезапно си даде сметка колко е хубава въпреки бледата си кожа.
– Любовно писмо – добави тя. – Специално любовно писмо.

Продължава...

„Най-великите мачове“ според легендата на „Ливърпул“ Джейми Карагър

Светлина върху останали скрити страни на „вечните“ футболни срещи

Всеки фен има свой личен набор от велики мачове и пази съкровен спомен за тях – но дори и пречупени през дълбоко емоционално преживяване, пак не е сигурно, че знае всичко, което се е случило тогава. И именно повторното преживяване на някои от легендарните моменти в историята на играта може да му разкрие останали досега скрити страни на вечерите, които са се оказали съдбоносни за играчи, отбори и дори цели футболни ери.
В приносното издание „Най-великите мачове“ (Сиела, превод Христо Раянов) легендата на „Ливърпул“ Джейми Карагър представя единадесет мача, които счита за значими и ключови – и ни разказва с обич и жар за тях през опита си като футболист, като коментатор, но и като безнадеждно влюбенo във футбола момче от Бутъл.
Кои са онези незабравими вечери, споменът за които се предава от поколение на поколение обичащи играта запалянковци?
Считан за легенда заради участието си в онзи отбор на „Ливърпул“, който повали великия „Милан“ в навярно най-смайващия финал на Шампионската лига, а днес и за един от най-уважаваните футболни експерти и водещ на популярния подкаст „Най-великата игра“, Карагър напомня, че вдъхновяващите спомени за величие и падение на зеления терен разказват не просто за 90 минути преследване на топката. И като „велики“ ги определят всъщност по-обширните и често останали скрити досега истории за случилото се преди, по време и след мачовете. Това са онези футболни срещи, които ни свързват отново с повратните точки в живота ни, независимо дали пътуването е до „Анфийлд“, на кратко разстояние с метрото от лондонския Ийст Енд до „Уембли“, или от дома на детството в Бутъл до стадион „Ататюрк“ в Турция.
В тази книга са включени много от мачовете, които са оставили най-дълбоко впечатление у самия Карагър като фен, играч и коментатор. Той предлага задълбочен тактически анализ на треньорските решения и индивидуалното представяне, както и добавя множество неразказани досега подробности, които със сигурност не знаете. Съвсем естествено, в изданието футболистът анализира няколко от знаменитите моменти на отбора, в който се разви кариерата му – „Ливърпул“. Но не спестява и своя задълбочен преглед на епични и запомнящи се мачове за „Манчестър Юнайтед“, „Манчестър Сити“, „Евертън“ и „Барселона“, както и международни срещи.
Десетките разговори с мениджъри, съотборници и футболни легенди, които Карагър провежда по време на работата си по изданието, пък дават невиждан досега поглед отвътре върху мачове, които дефинират цели футболни епохи – от победите за аутсайдерите, през гросмайсторското надлъгване на мениджърите, до лудите вечери, в които нищо не е ясно чак до последния съдийски сигнал.
Изключително прецизен в анализа, с неизменното британско (или „скаузърско“?) чувство за хумор и самоирония, а на моменти и с болезнена откровеност, Джейми Карагър представя забавни, вдъхновяващи и смайващи понякога истории, едно нужно и носталгично пътуване из най-ценните спомени на запалените фенове.
„Най-великите мачове“ е истинско изкушение за почитателите на вечната игра, както и същинска мини енциклопедия за тези, които знаят, че освен добрата игра, във футбола значение има и историята, която ще вълнува поколения наред.

Продължава...

Парола „Сговор на глупци”

Прочутият роман на Джон Кенеди Тул излезе в ново издание


Култовият роман на Джон Кенеди Тул „Сговор на глупци” отново е в българските книжарници. Книгата, станала любима на младежите у нас през 90-те години, радва новото поколение читатели в добре познатия великолепен превод на Вениамин Младенов. Второто издание излезе преди броени дни с логото на „Лист” и под редакцията на Боряна Даракчиева.
Сюжетът следва по петите Игнациус Райли – 30-годишен, добре закръглен любител на хотдога от Ню Орлианс, с магистърска степен по средновековна история. Той живее с властната си майка и ненавижда останалия свят, защото смята, че е загубил изконните ценности на геометрията и теологията. Един следобед Райли се озовава в центъра на града и докато майка му е на преглед за артрита си, той се забърква с полицията. След последвалата суматоха майката катастрофира със стария им плимът и за да ѝ помогне да плати щетите за злополуката, Игнациус трябва да извърши най-върховната обида към себе си – да си намери работа. Брониран със средновековна философия и измъчван от капризната си стомашна клапа, той се носи из Америка от 60-те години и предизвиква смях на талази у читателите.
През 90-те години „Сговор на глупци” беше като парола сред книжарите на площад „Славейков”. Чуеха ли заглавието, те се подсмихваха и искаха за нея баснословни суми. Според редакторката на новото издание Боряна Даракчиева особеното очарование на „Сговора” за българските читатели идва от усещането за неподправено бунтарство в една уж пренаситена с бунтарство епоха, „защото той е въплъщение на свободата да се смееш наистина над всичко, и най-вече над себе си”.
Джон Кенеди Тул пише романа през 60-те години на миналия век, но не доживява да вкуси от успеха му. След дълги и неуспешни опити да намери издател, депресията му се задълбочава. На 32 години слага край на живота си, останал неразбран от сговора на глупците. Неговата майка обаче се преборва шедьовърът на сина ѝ да види бял свят през 1980 г. Така години след смъртта на своя автор книгата е издадена за първи път, а през 1981 г. журито на наградите „Пулицър” прави изключение от правилата си и удостоява посмъртно Джон Кенеди Тул с отличието.
Оттогава насам за читателите остава удоволствието от добрата литература и предупреждението, че „Яви ли се на света истински гений, ще го познаете по туй, че глупците всинца са в сговор против него.” – с тази констатация на Джонатан Суифт е започнал историята си Джон Тул.
Джон Кенеди Тул вероятно е единственият писател, който е получил "Пулицър" за литература 12 години след смъртта си.
Корицата с възстановка на Ню Орлианс от началото на 60-те години на ХХ век е на Емил Марков.



Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 3 април - 9 април

9.4.24

1
. Дейвид Балдачи. Недовършена работа. Обсидиан

2. Лусинда Райли. Убийство във Флийт хаус. Хермес
 
3. Бони Гармъс. Уроци по химия. Изток-Запад
 
4. Сюзан Зонтаг. За фотографията. Лист

5. Хелена Кралич. Алекс и книгите. Софтпрес

Продължава...

Откъс: „Чаша, пълна с утеха“ и щедра доза книжен уют от Карън Хокинс


 
Авторката на „Повелителката на книгите“ се завръща с нова история, в която вълшебството и ежедневието се сливат в топлата прегръдка на чаша чай

С „Повелителката на книгите“ Карън Хокинс покани любителите на магическия реализъм на уютно пътешествие към вълшебното южняшко градче Дъв Понд, където книгите дишат, живеят и понякога дори говорят.
Сега е време да чуем историята на още една от сестрите от чудатото семейство Дъв, която ще ни предложи „Чаша, пълна с утеха“ във втория роман на американската писателка.
В духа на книгите на Хедър Уебър, Алис Хофман и Мамен Санчес, „Чаша, пълна с утеха“ е проницателна и завладяваща история за любовта и семейството, приятелството и изцелението.
„Не можем винаги да поправим счупеното. Понякога трябва просто да приемем последствията и да оставим времето да излекува нещата, доколкото може.“
След месеци безсънни нощи Ейва Дъв е съвсем близо до това най-после да сбъдне мечтата си и да си отвори свой собствен чаен салон. Наследила уменията си от леля си, Ейва отдавна знае как да приготви точната „Чаша, пълна с утеха“, персонализирана спрямо нуждите на всеки човек.
Но колкото повече датата на откриване на салона наближава, толкова повече нещата започват да се объркват и Ейва е изправена срещу истинско чаено произшествие.
Внезапно чаят, който доскоро е приспивал клиентите безотказно, вече ги държи будни до зори. Чаят, разпалвал романтични пламъци, пък кара хората да споделят най-мрачните си тайни, а този против тревожност – да зяпат в огледалото с часове. Ейва се впуска в отчаяно търсене на причината за настъпилата какофония, която ще я отведе до собственото ѝ минало и една дълго пазена тайна, застрашаваща щастието на най-близките ѝ.
Междувременно успешната архитектка Елън Фостър се завръща в Дъв Понд за погребението на отчуждената си дъщеря. Изпълнена със скръб и угризения, Елън е решена да ремонтира порутената къща на дъщеря си, да я продаде и да отведе внучката си Кристен далеч от този град. Но Кристен изобщо не планира да напуска Дъв Понд и приятелствата, които е създала там. Ето защо младото момиче се впуска в търсене на отсъстващия си баща.
Историите на три поколения жени, техните мечти и стремежи, болки и въздишки се събират сред страниците на този топъл роман с голямо сърце, който ни припомня, че истинската магия се крие в това да приемаме другите и да прощаваме грешките.
Поръсен с обилна доза южняшки уют, канелена щипка магически реализъм и лъжичка книжна сладост, „Чаша, пълна с утеха“ (Сиела, превод Ирина Димитрова) е чудата история за надеждата и вторите шансове, в чиято чаена прегръдка читателите ще се почувстват обратно у дома. Следва откъс.

ЕЙВА

В понеделник сутрин Ейва Дъв застана насред недовършения си чаен салон и потисна прозявката си. Повече от четири дълги, безкрайни месеца спеше най-много по три часа на нощ. Не защото се притесняваше да отвори чаения салон, въпреки че доста закъсняваше с графика.
Не беше и заради смъртта на приятелката ѝ Джули Фостър, въпреки че с всеки изминал ден тя ѝ липсваше все повече. Причината, поради която Ейва не можеше да спи, беше, че имаше тайна. Не беше малка, невзрачна тайна, която засягаше единствено нея и никой друг. Нейната тайна, ужасна грешка, която беше допуснала преди много време, застрашаваше щастието на онези, които обичаше най-много. И така, в отчаянието си да я скрие, тя отдавна я бе затворила в кутия за обувки, залепила я бе с тиксо и я бе пъхнала под леглото си. Беше си казала, че когато дойде моментът, ще си признае, ще освободи тайната и ще оправи нещата.

Продължава...

Дженевийв Уилър: Романът ме накара да повярвам, че заслужавам да открия любовта

 

„Аделейд“ - емоционален роман за несподелената любов – тази, която ни разтърсва, ранява, белязва и променя за цял живот
 
Тя е двайсет и шест годишна американка в Лондон с няколко близки приятелки и дръзки амбиции за бъдещето - в романа „Аделейд“ (Хермес, превод Диляна Георгиева). След редица разочароващи връзки с неподходящи мъже тя се отказва да търси сродната си душа. Всичко се променя, когато се запознава с очарователния англичанин Рори, който изглежда като мъжа на мечтите ѝ. Двамата се впускат в авантюра, която прераства в сериозна връзка и не след дълго Аделейд се влюбва в него. Поради някаква причина обаче той не ѝ отвръща със същото: често е потаен и дистанциран, не отговаря на съобщенията ѝ, избягва я и променя плановете им в последния момент. Но когато го връхлита неочаквана трагедия, тя е неизменно до него и го подкрепя, макар по този начин да загърбва себе си.
Но дали саможертвеността ѝ си заслужава? Въпреки безрезервната ѝ подкрепа, Рори я изоставя, тласкайки я към ръба на пропастта. За да продължи живота си, Аделейд трябва да се погрижи за психичното си здраве и да се научи да поставя себе си на първо място, когато любовта изисква прекалено много от нея.

Дженевийв Уилър има бакалавърска степен по реклама от Бостънския университет и магистърска по маркетинг и комуникации от Уестминстърския университет в Лондон. Нейни статии са се появявали в престижни издания като „Вог бизнес“, „Вайс“ и „Ню Йорк Таймс“. В момента живее в Лондон и работи като комуникационен мениджър. „Аделейд“ е дебютният ѝ роман.

Какво те вдъхнови да напишеш „Аделейд“?

„Аделейд“ е история за една токсична връзка, а смятам, че повечето млади жени са имали такава с човек, който поставя себе си на първо място, карайки те да чувстваш, че не си достатъчен. Реших да проуча по-задълбочено специфичната динамика на тези отношения, защото и аз съм била в подобно положение. Конкретно вдъхновение почерпих от последната ми връзка миналата година, на която отделих немалко страници в дневника си.

Защо реши да изследваш темите за скръбта и психичното здраве?


Макар скръбта да е едно от най-универсалните чувства, често се страхуваме да я обсъждаме публично, същото важи и за психичното здраве. Аз обаче вярвам, че споделянето на тези лични моменти не само че не ни прави уязвими, а напротив, дава ни сила. Чрез „Аделейд“ исках да се прокрадна в съзнанието на героите си и да облека тези сложни чувства в думи по един открит и неподправен начин. Също така исках да уловя различните нюанси на психичното здраве, различните проявления на депресията. „Аделейд“ не е лек роман, но е написан с чувство за хумор и вярвам, че в крайна сметка ще остави читателя с усещане за смисъл и надежда. Защото през колкото и труден период да преминава човек, накрая нещата винаги се нареждат. Неслучайно избрах точно това изречение за финал на „Аделейд“: И всичко ще е наред.

Романът описва различните видове любов: романтичната, платоничната, любовта в семейството, както и тази между приятели. Писането на книгата промени ли отношението ти към любовта?

Не съм сигурна доколко промени гледната ми точка за любовта, но определено повлия на начина, по който гледам на връзките, изразявам любовта и се грижа за хората, на които държа. Писането на книгата ме накара да изпитвам повече съчувствие, да се замислям над действията си и ефекта им върху другите. Също така ми помогна да повярвам, че заслужавам да открия любовта, която знам, че искам и заслужавам – за себе си и за Аделейд.

Женските приятелства също заемат централно място в книгата, защо са толкова важни за теб?


Те са неизменна част от живота ми, на тях избирам да отделям най-много време и енергия. Те често са моята обезопасителна мрежа, както е и в случая с героинята ми. Има хора, които ще са до теб и в най-трудните моменти, за да ти помогнат не просто да оцелееш, а да видиш отново светлата страна на живота.

Последен въпрос: какво да очакваме от теб, работиш ли и по други проекти?

Да, буквално преди няколко дни завърших втория си роман. Той е коренно различен от „Аделейд“, макар темите за скръбта, любовта и силата на женското приятелство да присъстват отново. Главните героини обаче са две най-добри приятелки и действието се развива в Париж. (Източници: zibbymag.com; Shondaland.com)
Следва откъс.

Странното на това да се озовеш на дъното е, че никога не разбираш кога точно си го стигнала. Онова свистящо усещане за падане никога не спира и на всеки предходен етап си се чудила: „Това е, нали?“

Продължава...

Запознайте се с „Личната секретарка на Чърчил“

8.4.24

Започват премеждията на най-известната разбивачка на кодове Маги Хоуп


Световният бестселър „Личната секретарка на Чърчил”, превърнал авторката си Сюзан Елия Макнийл в литературна сензация, а героинята ѝ Маги Хоуп в най-известната разбивачка на кодове, вече е и в българските книжарници. Историческият роман оглавява класациите на „Ню Йорк Таймс”, „Уошингтън Поуст”, „Ю Ес Ей Тъдей” и „Пъблишърс Уийкли” при публикуването си, а е издаден и в десетки страни, сред които Чехия, Япония, Китай, Турция, Италия, Португалия и др. Продуцентската компания „Уорнър Брос” държи правата върху сюжетите с Маги Хоуп и всички нейни почитатели с трепет очакват екранизацията им. Българското издание на дебютния роман излиза с логото на издателство „Кръг” – в превод на Мариана Христова и с корица от Таня Минчева (Kontur Creative).
Макар да не е документална книга, „Личната секретарка на Чърчил” прави детайлен портрет на легендарния премиер, извел Великобритания към победа през Втората световна война. От нея може да се научи далеч повече за британския политик от всеки гимназиален учебник. За да я напише, авторката проучва детайлно епохата и героите от онези години. Използва и цитати от най-завладяващите речи на Чърчил. Но всичко това само за да въвлече читателите си в увлекателен шпионски трилър, в който младата математичка Маги Хоуп променя хода на историята.
Действието прехвърля в Лондон през 1940 г. – тогава Чърчил тъкмо е положил клетва като премиер, нацисткият ботуш марширува из Европа, а в небето над Британия английските самолети водят битка със силите на Луфтвафе.
Маги Хоуп кандидатства за работа в администрацията на държавника, наричан често Булдога заради своята упоритост и решителност. Въпреки че е забележителна математичка и експерт по разбиване на кодове, младата героиня е назначена при него като машинописка. Достъпът до Даунинг Стрийт 10 я превръща в мишена, която води до друга мишена – самия Чърчил.
Оплетена в мрежа от шпиони, убийства, интриги и семейни тайни, Маги трябва да впрегне ума си, за да разбие сложен код и да опази премиера.
Сюзан Елия Макнийл получава импулс да напише „Личната секретарка на Чърчил” при посещението си в така наречените Военни стаи в Лондон – подземния бункер, откъдето Чърчил ръководи Британия през Втората световна война. Днес мястото е музей и докато броди из коридорите му, американската писателка осъзнава, че именно там ще разположи историята за най-мрачния час и спасението на Великобритания.

Сюзан Елия Макнийл (р. 1968) е американска авторка, известна по цял свят с криминалните си романи за Маги Хоуп. Преди да започне кариерата си на писателка, работи като асистентка на Джон Ървинг и като асистент-редакторка в издателствата „Рандъм Хаус“ и „Викинг Пенгуин“. „Личната секретарка на Чърчил” е дебютният ѝ роман, който през 2013 г. печели наградата „Бари” за най-добра криминална книга.



Продължава...